Ani_hipy (Ана Атанасова)
9 6
22 февр. 2008 г., 21:13

* * * 

  Поэзия
833 0 2
 

                          Ще се върнеш ти при мен сега,

                          ще почукаш на моята врата,

                          но кой ще ти отвори в този час -

                          едно дете приличащо на нас.

 

                          Дете, което ти създаде,

                          дете, което ти предаде.

                          Без капка жалост, болка в сърцето

                          и една сълза дори неотронена по лицето.

 

 

                 Не мога аз да те приема,

                          не си ни нужен ти сега.

                          Върви си вече, скъпи мой съпруже,

                          тя не ти е дъщеря.

© Ана Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!!!Хареса ми...
  • Много си категорична, но ако тя прилича на двама ви, заначи му е роднина, тогава не бъди сигурна, че ще иска да му затръшне вратата под носа. Ако тази дъшеря се научи да мрази баща си от майка си, тогава как да се научи да обича.
Предложения
: ??:??