meshugaat (Лили)
8 66
25 мая 2007 г., 14:51

***** ******** 

  Поэзия
1335 0 5
"В душата ми  гори прекрасно чувство
и сякаш съм родена за това.
Казват, че било изкуство -
тъй наречена е любовта"

Казах си, че при теб не ще дойда.
Страх ме бе от любовта,
а знаех - дойда ли,
ще трябва да се влюбя.
Страхувах се да те целуна,
за да не се изгоря,
а сега, сега
като съчка в буен огън аз горя...
Не те поглеждах в очите,
страх ме бе да не потъна,
а сега като удавник викам аз за помощ...
Страх ме бе от любовта,
страх, че пак ще съм сама...
така и стана...
Любовта ми даде всичко,
но и всичко ми отне.
Отне ми смелостта да обичам,
отне ми силата да гледам залеза сама,
уби мечтите ми и разкъса душата.
Унищожи ме напълно,
но от мен остана горещата жарава,
капката надежда, че някога отново ще обичам...
че огънят отново в сърцето ще пламти,
а само хубав спомен ще останеш ти...
Знам - Аз не съм за теб, нито ти - за мен,
но затова те толкова обичам
и за теб аз мисля всеки ден,
да, така е... нямам право да отричам...

© Лили Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??