Бих се изтрил...
Кажи ми, как да напиша стих,
в който не си тръгвам от теб?
Само по листите не стоя тих,
иначе мълчаливо слушам сърцето.
Как да обърна гръб на съдбата,
дето един път в живота усмихна ме?
Ех, ако знаех, че ме изплака,
бих се изтрил от теб завинаги!..
Аз не искам дъжда в очите ти,
нито пожарите във душата.
Пепелта - е от мъка, измислена.
Думите - да ги носи вятъра...
И за тебе ще спра да пиша.
Щеш - не щеш, ще си спомняш понякога.
Разбереш ли, че спрял съм да дишам -
все за хубаво си
дочакала...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силен и тъжен стих! За съжаление няма такава гумичка...
-
Бих се изтрил..., от думи измолени.
Други мълчат. Ненаписани.
Удрят на камък с болки оголени,
уж за лекарство предписани... -
Явно много ти е било тежко, когато си писал тези редове...Искрена болка живее в тях!
-
замени думичката "тръгвам" с "идвам"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
