29 авг. 2018 г., 19:10

Вик и зов 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
480 0 3
Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки
да разпознае добрият от лошият.
Каква пошлост в душите на нечестивия!
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо, Господи, така си запазил злобата,
че за нея няма почивка? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??