Твърде дълго скитах се по безпътната шир!
Сили не ми останаха!
А те ме молиш за мечти - отдавна са продадени!
Любов да давам, вече непосилна съм!
За обич те смятах, а как грешила съм!
Чувствата са ми били лъжовни!
Измамил си всичките ми сетива!
Думите ти са отровни, забивани в оголена душа!
Прегръдките ти - безмълвната нирвана, оставил си ме през нощта!
А сърцето си предадох за едната самота!
Тайничко молила съм се за щастие свещено!
Очите ми плачеха в нощта!
Молбите са ми били отречени!
Бил си ме обичал явно, но само в съня!!!
© Фатиме Тибер Все права защищены