3 июн. 2009 г., 11:54

Бил съм просто берачът на праскови 

  Поэзия » Любовная
736 0 9

Казваш, че стиховете ми са реки,

но не бистри, а пълни със тиня,

и не съм диамант, а гранит,

изкован не от злато, а в глина.


Казваш, че стиховете ми са гори,

 и обрасли са с клей и със борове,

че сред елени и пъстри сърни

на ловец бил съм аз се престорил.


Казваш, стиховете ми са  кат дом,

но без смях на деца и на юноши,

и не вярваш, че писал съм сам

този стих аз самотен в конюшните!


Казваш, стиховете ми са селения,

ти - принцеса  в сребриста каляска,

и вместо графът с разкошни имения,

бил съм просто берачът на праскови...

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мдааа, започнах да те чета и сега няма спиране. Отново аплодисменти за теб
  • Това определено ме мотивира
  • Ех, какво да ти кажа... Повечето пъти всички сме берачи на праскови. Аз пък казвам "Стиховете ти са ноти може би соло може би сопрано. Без значение крещящи или вяли, но те винаги звучат идеално." Поздрави и дерзай!
  • Петя@ Не е трудно, по-скоро недопустимо
    Анна@Благодаря за юбилийния поздрав, горд съм че харесахте точно този стих , защото не претендирам за качество...но е един от специялните.
    На всички прочели, едно голямо БЛАГОДАРЯ.
  • Берачът или крадецът?
    Харесах!
  • Очарована съм!
  • поздрав
  • И ти удари стотака, м Юбилеен стих, поздрав!
  • Щом не ти вярва, докажи И обратното!
    Или е трудно да станеш граф, който бере "праскови"?М?

    Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??