Една догаряща жарава
не грее повече от любовта ми,
пожарът може да изгаря
ще пиша с въглен. Да не ме забравиш.
Дори да се превърна в пепел,
от нея ще поникнат силни -
полета с дива теменужна плевел -
туй, закъсняло мое бѝле.
А ти ме стопляй, че изстивам.
От мъка се стопих, но светя.
Аз цял живот за теб се взирам
с очи накрая за прощално цвете. ...