Отключвам с нежни пръсти спомена за минало
на един дъх, било е в очите на сърна.
А сълзата днес е като шепотно докосване,
с дъх на чиста, утринна роса.
Мълчат в безсънни трепети, изживяни мигове.
Опазени като икони в храм зад крепостни стени.
А в камъните стъпките напомнят,
че някога със тебе тука сме били.
Пред олтара е молитвата ни в бяло.
Обетът ни за вечна вярност искри като сребро.
А над главите ни венец от дъхав здравец,
скрепил със обич две влюбени души. ...