Lidiya_Grigorova (Лидия)
41 375
2 нояб. 2024 г., 14:38

Битие 

  Поэзия
64 4 6

Денят се сменя с нощта.
След бурята  Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.

 

Често близкият път става далечен.
Мълчанието дави се в думи.
А светът уж наконечен,
крачи гордо по своите друми!

 

Умът в празнота се оглежда.
Денят е гол без одежди.
Царица броди във дрипи, 
а скитник без свойте надежди.

 

Розата и тя прецъфтява. 
Дъждът не всичко измива.
Сърцето мълчи, радостта оглупява.
Душата спомени тежки изтрива.

© Лидия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно, Стойчо!
  • "Мълчанието дави се в думи."
    Има ли нещо по дълбоко от мълчанието?
    Още сентенции намерих в стихотворението,но тази ме впечатли...
    Поздравления,Лидия!
  • Емоционалните ми състояния, ръководят мислите ми...
    Животът е грапава пътека!
    Благодаря ти за добрия коментар, Марко!
  • Много красиво и много тъжно ! Напомня ми " Пътека " на Пеньо Пенев.
    Поздрави за прекрасната творба, Лидия !
  • Появявам се от време на време, Паленка.
  • Я кой е тук! Жален стих, макар и хубав, но се радвам, че прочетох!
Предложения
: ??:??