йеромонах (Атеист Грешников)
338 534
11 июн. 2024 г., 22:27

Битието на един песимист 

  Поэзия
391 0 4

Колчем светове ли не останаха
или се свършиха времената
та ти коленете се схванаха
или ти се скърши снагата

 

я виж колко са румени
на децата бузите
и очите им, умните
как питат, разпитват
безумните...

 

със сълзите си полей цветята
и си омий с радост очите
и викни, та запей песните
дето си пял по вечерите

 

а когато му дойде времето
и се свършат местата
излей на вън бремето
упокой телесата...

© Атеист Грешников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На мене не ми достига и ракията, затовя я компенсирам с прокиснала поезия, та да си оценявам хубавата бащина пърцуца, гарнирана с дъхав домат от село.
  • Да, де!... Видно е, че си сърдечно сензитивен. Леееко само не ти достигат думи да го изразиш. Затова опитвам да ти помогна, де...
  • Доброблагост в теб личи
    лъскат твоите очи
    Искам рима да клокочи,
    вечери римувах с Очи
  • Благонамерено, заради ритъма: "Цветята полей със сълзите си
    и омий със радост очите си..." Да дивееш жизнено, му приляга и като аверски комент...
Предложения
: ??:??