Борба
За власт,
Капитал,
За контрол над души потънали в кал,
За личния блясък -
В кожен търбух събран – уникал,
Всеки миг цъфтящ,
Сега !
Без мисъл за утре.
И този тип е учтив,
незлоблив,
съвсем леко, немножко хаплив
с искряща усмивка
скрита сред равен бял зид.
Той измисля себе си
И от други бива измислен.
Нереален герой -
от реалност плачевна,
жив паметник върху крехък пилон
от Верешчагин с четка изделан,
но сякаш по-твърд от бетон.
Апотеоз с рамене на атлас,
разгръщащ над нас миши поглед,
надникващ дълбоко в мъдрото утро
- опашката своя съзерцава в захлас.
© Александър Митков Все права защищены