petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
23 авг. 2008 г., 01:47

Бият глухо восъчните му камбани 

  Поэзия » Другая
746 0 28

           Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,

                  извисен под купола със името "Живот".

                     Бият глухо восъчните му камбани

                       и редят за теб урок подир урок.

                          За нажалЕните ти си като "светиня",

                             подобно купичка на вход с пари.


              Очите празни... Като ехо във пустиня

                  не ще открият нови светове.

                      И своите дори не победили,

                          със кървави нозе ще прекосят

                              море от плаващи и плачещи утроби,

                                  разкъсвани от празен, личен свят.


              А ти, подобно тях, дали ще бъдеш гузен?

                  Мълчиш! И някак какавидно свит,

                      не жалиш НЕпрекършените тръни,

                          за да опазиш своя мижав свят.

                              И... гномно малък си на другите в очите,

                                  чиято "плесен" уж по теб "цъфти".


              Но пак ще жАри Лято с вятъра унесен,

                  понесло бури на Добро към дълбини.

                      Сумрачно, влажно ще и бъде на душата,

                          ако с неискреност разхожда се в града.

                              И пак напук играе се играта
 
                                  и ред по ред с Добро гради Съдба!

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??