8 нояб. 2020 г., 15:03  

Благите хора 

  Поэзия » Другая
218 2 6

Има още от хората благи,

те не кряскат, не вдигат скандали.

Тъй са чужди на корист, облаги,

там на село обули сандали.

 

Те се радват на пролетен дъжд

и на агънце зимно, пробляло.

На реката, на златната ръж,

на кокиченце слънце видяло.

 

Те са мили, усмихнати хора,

на човек във беда, ще помогнат.

Тяхна радост са къщата, двора

и да правят добро вечно смогват.

 

Има още! О, има ги! Там са!

След овце и кози те вървят.

Тъй са чужди на фалша, миманса

завладял безсърдечния град.

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги, Ина, Пепи, Румяна, Силве, Стойчо!
  • "И тръгна Пастира..."
  • Има ги, Хари. Очите им са други и се помнят.
  • Вярно е! Има ги още, не зная дали в село, че те сегашните села....но този който е свързан със земята е усмихнат и мил и благ.
  • Хари, напълни ми душата- защото звучи мило. Да, най-вероятно реалността е друга, не знам, но стихотворението ми създаде хубаво усещане.
  • Добри хора има навсякъде, а практически тази идиелистична картина, която обрисуваш, вече е мил спомен. Сега принципно чобани са главно селските пияници и прочие.
    От практични мои наблюдения правя този извод.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??