3 авг. 2021 г., 20:39
Благодарен на съдбата
Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината.
Усетих, че сърцето ми гори за някоя искрица от тълпата.
Тълпата бе голяма като зов! Тълпата ни погълна и целуна!
Издигна ни красивата любов, красива и звънлива като струна!
Звездица на небето засия и птиците си пееха щастливи.
Залязваха и сетните ята – деца, които тичат пакостливи.
Изгряваше в очите ми море и дните ми минаваха прекрасно!
Разхождах се по топли брегове и моето небе си беше ясно! ...
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината.
Усетих, че сърцето ми гори за някоя искрица от тълпата.
Тълпата бе голяма като зов! Тълпата ни погълна и целуна!
Издигна ни красивата любов, красива и звънлива като струна!
Звездица на небето засия и птиците си пееха щастливи.
Залязваха и сетните ята – деца, които тичат пакостливи.
Изгряваше в очите ми море и дните ми минаваха прекрасно!
Разхождах се по топли брегове и моето небе си беше ясно! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитър Драганов Все права защищены
Предложения
-
-
Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
