Какви благородни души, безмерно чисти,
близките ми – живи, или Там отлитнали…
В тях и в приятели се взирам, помощ искам,
слава Богу – и в спомени дори откликват…
Най-безкористни, почтени и с дух тъй силен,
от тях любов, подкрепа, доброта извира…
И несъгласни – ценят човека, винаги,
добронамереност в ближните, съзиращи…
Но бързайки, май съвети не зачитаме –
а хора различни се срещат, неискрени…
Дано вземат поука, след нас идващите –
нали от грешките си учим се предимно… ...