6 февр. 2009 г., 09:57

Благодаря 

  Поэзия
688 0 3

Благодаря

 

 

Вървим

по уличка една

и си говорим

ей така…

спокойно.

Хвани ме за ръка!

Нека те усетя…

остави следа

у мен.

Знаеш ли сега

кой ни чака?

Тя – наша е…

нощта.

И си говорим,

ту близо, ту далеч

от мен си.

Объркваш ме,

но знаеш ли какво…

живей

за мига…

Не за вчера, не за утре,

а за днес – сега!

Вървим

по уличка една,

а ти остави

мъничка следа.

Благодаря!

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??