22 авг. 2015 г., 20:35
Аз срещам погледа ти все по-рядко
и думите ти странни лъхащи печал.
Дори усмивката не беше тази,
нима за мен не ти е вече жал?
В спомени остави мигове приятни,
аромата ти ще лъха в моята душа.
Огнен лъч в сърцето ми изпращаш,
обичам, караш ме да ти крещя.
Понякога в съня ми сутрин се явяваш,
прегръдка чакаш пак да подаря.
Сълзата нежно пак ще ми избършеш,
за дните преживени аз благодаря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация