27 сент. 2007 г., 15:43
Благодаря на всички
На кого имам честта
да посветя тази награда?
Първо, не на моите защитници,
а на тези, които ме нападат.
Вашата неуморна воля
ме доведе до тук.
Вашата стихийна омраза
и цялостно отделено време
(за тази шепа боклук)
не издигнаха друг.
(а МЕНЕ!)
И днес държа това в ръка...
(статуетката)
Вашата сила сама ме издигна над вас,
посвещавам ви всичко.
Без вас сигурно ще съм нищо.
На всеки сигурно държа поклон,
а вие сигурно сте милион
и едва ли ще спрете да се множите.
(и едва ли за миг ще се изпарите)
На кого друг дължа
това високо постижение?
(награда за творчество -
не просто за стихотворение)
А да - група освиркващи хора,
не подкрепяте мен - добре,
но това ми стига за опора.
Не съм политик, (а просто циник)
не се боря за нечий глас,
дори не бих ви погледнал.
(гледам да съм по-високо от вас)
И няма да съм първи, а последен,
ако всички ме обичат.
Не искам да съм за пример
и всички на мен да приличат.
Искам просто да съм обикновен
(а тях всички ги мразят)
и затова сте част от мен -
отличавате ме с презрение.
(както аз вас в това стихотворение)
О, мерси, мерси
и на уважаемото жури.
Ценното мнение, без което не мога.
Признавам - не заслужавам,
дори вашата критика строга.
Но щом сте решили -
приемам високата чест.
Не бяха ли по-важни годините
от тази красива награда днес?
И моя труд не се купува със злато,
нито с почетна диплома.
(благодаря за която!)
Ще оставя времето да прецени,
дали вашето мнение ми е от полза.
Или тези слова в момента
някога славата ще промени?
И как всъщност ще ме овъзмездите
за това, което ми отнехте.
(Някой ме предложи за награда -
а вие приехте!)
И за финал - последни думи!
(виждам публиката е вече на крака)
Нека си остане помежду ни,
но никак не се радвам на това!
Какво да кажа като мой завет?
Какво от този мой живот да споделя?
(Освен, че се превърнах на поет,
от когото всички искат да се отърват)
Как стигнах до върховете, без
да съм покорил и низините.
И сякаш изглежда вие днес
сте се превърнали на банда глупци
(поне на хартия добре звучи)
Не, че и на мен ми прави чест
да се кланям и да махам.
(пък и критиките ви още чакам)
Добре е, че се превъзмогвам,
но не защото с вас сме различни.
Тръгвам си, време е за сбогом
Лека нощ и благодаря на всички!
да посветя тази награда?
Първо, не на моите защитници,
а на тези, които ме нападат.
Вашата неуморна воля
ме доведе до тук.
Вашата стихийна омраза
и цялостно отделено време
(за тази шепа боклук)
не издигнаха друг.
(а МЕНЕ!)
И днес държа това в ръка...
(статуетката)
Вашата сила сама ме издигна над вас,
посвещавам ви всичко.
Без вас сигурно ще съм нищо.
На всеки сигурно държа поклон,
а вие сигурно сте милион
и едва ли ще спрете да се множите.
(и едва ли за миг ще се изпарите)
На кого друг дължа
това високо постижение?
(награда за творчество -
не просто за стихотворение)
А да - група освиркващи хора,
не подкрепяте мен - добре,
но това ми стига за опора.
Не съм политик, (а просто циник)
не се боря за нечий глас,
дори не бих ви погледнал.
(гледам да съм по-високо от вас)
И няма да съм първи, а последен,
ако всички ме обичат.
Не искам да съм за пример
и всички на мен да приличат.
Искам просто да съм обикновен
(а тях всички ги мразят)
и затова сте част от мен -
отличавате ме с презрение.
(както аз вас в това стихотворение)
О, мерси, мерси
и на уважаемото жури.
Ценното мнение, без което не мога.
Признавам - не заслужавам,
дори вашата критика строга.
Но щом сте решили -
приемам високата чест.
Не бяха ли по-важни годините
от тази красива награда днес?
И моя труд не се купува със злато,
нито с почетна диплома.
(благодаря за която!)
Ще оставя времето да прецени,
дали вашето мнение ми е от полза.
Или тези слова в момента
някога славата ще промени?
И как всъщност ще ме овъзмездите
за това, което ми отнехте.
(Някой ме предложи за награда -
а вие приехте!)
И за финал - последни думи!
(виждам публиката е вече на крака)
Нека си остане помежду ни,
но никак не се радвам на това!
Какво да кажа като мой завет?
Какво от този мой живот да споделя?
(Освен, че се превърнах на поет,
от когото всички искат да се отърват)
Как стигнах до върховете, без
да съм покорил и низините.
И сякаш изглежда вие днес
сте се превърнали на банда глупци
(поне на хартия добре звучи)
Не, че и на мен ми прави чест
да се кланям и да махам.
(пък и критиките ви още чакам)
Добре е, че се превъзмогвам,
но не защото с вас сме различни.
Тръгвам си, време е за сбогом
Лека нощ и благодаря на всички!
© Христо Андонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Петинка, не мисля да казвам сбогом, просто се бунтувам срещу стереотипа, който е възприет. Писането не бива да е толкова сложно, повърхностно и правено само за изразяване на нещо лично - трябва да е с послания, който човек иска да сподели.
-
Ти благодариш,но благодарността ти звучи обвинително,като присъда!
Демонстрираш надмощие,а стихът ти излъчва ранимост!
Истински силните не винят,те прощават и продължават !
Пишеш добре!Не казвай сбогом! -
Разбирам те,но... все пак е рано за сбогом!
И не се отказвай, а пиши!
Поздравчета с усмивка!
-
Просто... понякога имам нужда да съм над нещата. Неща като мнения, коментари, хора, събития. Но все пак не съм само аз на тази плената - има и други същества, те малко или много участват в моя живот по този начин. За съжаление...
-
Хей, защо така???
Я веднага да се обясниш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
