24 дек. 2008 г., 08:50
Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.
Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.
Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация