Благодаря ти любов, че ме доближи
макар за малко със поглед вторачен
а сега те моля върви си, върви,
че след тебе се смея и плача...
Не зная как е правилно да се държа
дали да бъда силна, неумолима - скала.
Кажи ми как да повикам радостта
като съм роса натежала...
Благодаря ти, че ми се посвети
и аз ти отдадох каквото можах
а сега си свободна, към други лети
в теб се влюбих, макар да е грях...
© Виктория Тасева Все права защищены