Измий очите ми с дъждовната вода,
от шепите ти топли тя ще е светена,
във мислите ми влязъл, щом те поведа,
във зарево любовно ще сме отразени.
Гали слуха префин със шепот на ветрец
с любовни трели на амуровата арфа,
с невинността на влюбен младенец,
докоснал се до любовта си първа.
А устните, залепнали от меден клей,
целувай жадно, но на глътки бавни,
и музиката на сърцето си запей,
докато потъваме в мечтите златни.
Когато в пълните ти със любов гърди
ме пуснеш близо, до сърцето си горящо,
със блага дума искащи, щастливи дни
ще чакаме, и Бог за нас ще праща...
© Ирена Георгиева Все права защищены