31 янв. 2008 г., 19:04
Водиш ме към олтара засмяна,
държиш силно моята ръка.
Татко, не ще те забравя,
но друг мъж е моята съдба.
Облякла съм бяла премяна,
твоето момиченце стана жена.
Плачеш ли, недей се издава,
щастлив ден за мен е сега.
Дошли са ми много скъпи гости,
семейства и приятели добри.
Но няма вече, както снощи,
да ме спохождат сънища зли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация