Спокойно... Успокой се. Ти избра.
Днес гмурваш се във бистрата вода.
Дойде сам. Не избяга. Призован.
От собственото си желание, мечта.

Изчисти се. Поиска го. Успя.
Ще благоденстваш както пожела.
Сред тез зеленооки стари дървеса
настъпваш по пътеката на своята съдба.

По тоз път всички нявга тръгват.
Благословени са от шепот с благодат.
Но много тях насилват и залъгват
и лутат се, докато не умрат.

Потегляш ти. Това не е начало.
Това Началото е. Сам го пожела.
Пътеката, която води към безкрая,
потегля днес към твойта красота.

Тоз път не къпе често в ярка слава,
тоз път е твоята бленувана мечта.
Да бъдеш себе си единствено остава,
но не къпи се в разноцветна пъстрота.

Във студ и зима, в жар и в непрогледен мрак,
във ярка пролет, в светещ слънчев знак,
бъди спокоен, страх от мисълта си извади,
бъди единствено това, което си, безкрайно ти.

Избра го сам. От трите пътя хвана този
- дървета сред гнилоч и пустата скала,
едно бъди и нивга никой теб не ще тормози,
утехата търси вдън гъстата гора.

Едно със гарвана, летящ над теб, си вече,
бъди това, което си, това мисли,
това прави, бъди ти, във зора и вечер,
щом в небосклона светят хиляди звезди.

- Благословен бъди!
- "Но нека бъде пощадена всяка воля".
- Благословен бъди! Не казвай толкоз често "тебе моля"!

Топлик от слънце блика в моите гърди,
ръцете ми студени са, но то снега топи.
- Съгласен съм. Благодаря ти за благословията.
Не се съобразявам веч с хегемонията.

- Не имитирай себе си. Не имитирай туй, що в теб втъках.
Бъди ти, няма полза тук от страх.
Не се бунтувай. Не бъди инат, бъди това, което си.
Не се насилвай. Пожела го сам.

Благословен бъди!