БЛАТО
Като черни калугери над вечерните угари
ято врани кръжи.
Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –
сякаш мъкнат торба със лъжи.
Вятър свърне ли, хвърля ни към горите посърнали.
От дърветата лъха на клей.
А гнездото разнищено се търкаля в стърнището –
калимавка на протойерей.
Може би са се сбъркали окъснелите щъркели –
тежки клюнове тракат на сняг.
Как е сиво и тягостно да летиш все към Лагос, но ...