От дни в душата ми кърви
болка, усмивка сладка или може би сълзи,
давя се в непрогледна тъма -
плач на дете в посребряла зимна гора.
От дни в душата ми кънти
една куха, безпредметна лъжа страстно шепти,
за какво съм, на къде вървя,
защо поисках с теб да летя?
Смътен спомен за очите ти в мен догаря,
спомен за любов как душата прогаря,
спомен за ревност, лъст и тъга,
обръщам се - бледа, безразлична, ръждива следа... ...