6 окт. 2011 г., 13:40

Близкото бъдеще 

  Поэзия » Другая
683 0 1
Тя предаде себе си, своята душа,
тя загуби светлината, свойта чистота.
На демони се тя продаде, но не за власт,
не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.
Нокти, гризани до кръв...
Грешка, след грешка, след грешка, никога не престава,
не престава да се повтаря, да се повтаря, да не спира.
Седи и мисли, тихо размишлява, как никога правилния път не намира,
успее ли да го намери, щастливо ще заживее, но все се разминава.
Поредната капка отива към пода...
А времето заминава, нищо не се връща, колко много губя,
да чакам една пропиляна мечта, загубена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Предложения
: ??:??