на Geminy в мен
Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.
Тъмни алеи тежаха ми.
Бягам от светли надежди.
Бягам от срещи,
от вещи,
Бягам от думи, премеждия...
Само от себе си - ей Богу -
все още не мога да избягам!
Винаги мисля за някого.
Винаги мисля за нещо.
Мисли нахлуват отвсякъде.
Мисля за тайни копнежи
Мисля, проблеми усещам,
лутам се - в болки заклещена.
Само за себе си - ей Богу -
нищо не мога да измисля!
Пак се завръщам при някого.
Пак се завръщам към нещо.
Тръгвам по улици всякакви,
връщам се в свойте надежди,
бързам в тълпата за срещите,
думи и мъки просрещам.
Само със себе си - ей Богу -
все още
не мога да се срещна!
© Антоанета Иванова Все права защищены