Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново?
Да, сърцето, което едва не разпръсна по вятъра.
Този свят се пропи и в душата ти като отрова.
И едва ли днес ще се отмие. Тя вече е с патерици.
Остарява душата. Ломи се по малко през дните.
Тъй безшумно, че само в дълбокото всичко провиждаш.
Избледнява в очите красивото цвете. Прикрито,
то до днес не докосна до болка желаната близост. ...