Отново поругана, засрамена, смутена,

душата омерзена, белязана с пореден грях;

отломка от достойнство дали остана в нея,

където болката танцува с ярост и без страх!

От собствената плът - непоносимо отвратена,

без път навън след поредната затръшната врата;

смачкани банкноти, в лицето и захвърлени лежерно

от поредния палач, ликувал над парченцата душа.

Палачи - само колко много!

Кога ли ще се свършат?

Ще спрат ли да късат от плътта и нощ след нощ?

Ще продължават пак да се залъгват,

че и този път са купили

частица неподправена любов!