щураче (любимка)
133 4005
3 февр. 2019 г., 00:55

Блудният син 

  Поэзия » Философская
968 8 13

Изплува нощ.

И сред воали от звезди

една усмивка кротко спи.

И цялата вселена се любува

на тази тиха красота:

Светът, като дете сънува

притихнал в Бащина ръка.

© любимка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинявай, че чак сега пиша, но много бях смутена и ми беше трудно да реагирам. Знам, че просто ме насърчаваш, трогна ме този благороден акт. В този свят хората подаряващи насърчение, са много малко. Повечето са продаващи, а не подаряващи. Благодаря ти!
  • Препрочитам днес отново стиха ти! Какъв синтез на мисълта! Въздейства със своята краткост и наситеност. В съзнанието на читателя остава тази усмивка на фона на цялата вселена, прехласната от "тази тиха красота"! Гениално! Само Ботев би могъл да сътвори така неповторимо тази картина! Този стих има място в българската класика! Запази тази висота, Дарина!
  • За мен поезията е съвършенния начин да претвориш безкрайността
  • Чудесно е! Споделям казаното от Влади! Невероятно запомняща се картина, която остава в съзнанието на читателя с неподправената си красота...
    Моите поздравления! Продължавай да твориш!
  • Винаги се завръщаме в себе си, дори да е само насън
    Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • Хубаво е, Дари! Поздрави!
  • И защо си е тръгнал...Блудният син?Знае че пак ще се върне.
  • Красиво е!
  • "Изплува нощ..."! Много красиво!
  • Разкош...!!!
  • Хубаво...
  • Красиво, като крехък сувенир.
Предложения
: ??:??