28 нояб. 2013 г., 16:52

Блус 

  Поэзия » Другая
392 0 0

Блус

Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия.
И тишини пият сълзи,
арогантно изричат истини.
Тъжно време пее тъжен блус.
Чупят се илюзии, отмива ги животът.
Болка и любов се пресичат
в мастилени многоточия.
Но когато две ръце са ти опора
и две очи осветяват тунела,
събаряш стени, връщаш се от Ада.
Болиш, обичаш и живееш... жадно.

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??