6 мар. 2020 г., 20:20

Блян 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Гражданская, Белые стихи
5.0 / 5
1185 2 3
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър
нечии фарове напомнят,
че светът е още жив...
на съвършено разстояние
до мен вървиш, и
мога винаги да бутам
евтиното колело със
спадналата гума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »