31 мая 2009 г., 10:22

Блясък 

  Поэзия » Другая
862 0 31

      Блясък

 

 

Изгубихме очи сред пусти буренаци...

приличен вой, блестящи алчни зъби.

Мирише на храна дори и любовта -

безлунна и безлика. Тя ще съди!

 

Сега ще търсим всички цветове

на боцкащите премълчани истини.

Единствено с очи, наместо с длани две

ще излекуваме желанията-непречистени.

 

Вървим през грозното пресъхнало поле

и искаме от някой да посочи края,

а инфантилното на малките ни студове

израства и подтичва тъй в страни от рая.

 

А някога... мечтаехме и сеехме цветя -

в градината ухаеше на рози и на  милост.

Сега ще счупим стомната така, че тя

да заблести над трънената  гнилост. 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??