Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
30 дек. 2009 г., 10:11

Бодил 

  Поэзия » Юмористическая
1112 0 6

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).

Навред дървета, храсталаци,
цветя с нежен вид и аромат,
а аз в бодил намерих знаци:
„един за друг сме в този свят”.

А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,
да ме боде от порив не гореше,
но не пропускаше порязване.

Живот сред рани не пожелах...
Защо ли да оставам, щом боли?
Трънчета родих... И аз задрах...
Преди него бях роза без бодли.


10.12.2009г

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??