lubokostov (Любослав Костов)
42 1
6 янв. 2012 г., 10:25

Бог е отшелник 

  Поэзия » Философская
468 0 3

За какво сме раждани изобщо,
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?

За какво сме раждани се питам,
щом умираме, от старост може би...
или от мъка по живот раздрипан,
или от болка по изгубени мечти?

За обич ли? - нима си струва?
Нали от обич се умира най-подир,
но обич и със смърт не се купува,
обичам ли?... или пък си отивам с мир?

За какво сме раждани се чудя,
даже няма епилог за всички нас...
нито послеслов,от който да се будя
нощем, щом сънувам края си и аз!

За какво е цялата земна тревога,
бог е отшелник, мрази ни много...
и завижда с божествена злоба,
че сме хора... и наказва ни строго!

Бог е самотник, той ни обрича,
живеем да страдаме, накрая мрем...
завижда ни, че няма коя да обича
и няма за коя от любов да умре!

© Любослав Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да,милостив е Бог!!!И нищо не ни е ясно,и трудно е да приемем смъртта,и трудно е понякога да живеем,но вярата си не бива да губим!Смисъл и просветление има,Любо!Ще ги откриеш!
  • Бог е милостив.Дано прости за тези слова.
  • Интересна гледна точка!
    Животът е хубав, той е дар и дали ще си щастлив, или нещастен, избираш сам, а не Бог!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??