Вървях по трънестата аз пътека
и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...
вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.
Колко ли Си страдал Ти,
колко ли Си мъка преживял?
Как кървяло е Твойто Бащино сърце,
когато аз ходела съм по мойте сладострастия,
по мойте пътеки и мечти...
Накъде аз тръгнала съм?
и къде ли ще се озова?
Вървя аз по трънеста пътека,
по път, на който краят е смъртта. ...