5 нояб. 2008 г., 13:56
Не пробляснаха ярки звезди.
Не разтвори душата си синя небето.
Захладняха в очите ти сиви мъгли
и се спуснаха мокри по моите...
Като сенки се лутаме днес
по ръба на отминали сънища.
Бог ни даде, а дяволът взе
полилеите звездни - мечтите ни.
И от страх, че си тръгва от нас
любовта, тази лунна измислица...
задълбахме под яма стени
да зазидаме светлите пътища. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация