31 янв. 2017 г., 18:43

Бог по моя път... 

  Поэзия » Философская
328 0 4

Бог по моя път...

 

Откривам Бог при минус  пет,

когато всичко цветно избледнява,

във вятърния радостен ответ

той като точка в мене се стопява.

 

А после го откривам в две очи,

които следват моята посока,

когато отдалече ме мълчи

една душа красива и дълбока.

 

Откривам го и в шепот на река,

когато ми припомня стари рани,

или пък съм във тъмното сама,

прободена от мислите издрани.

 

Държи ръката ми във сняг и дъжд,

по устните напукани потрепва,

понякога изчезва отведнъж,

а друг път се завръща като клетва.

 

Ще го запазя в свойте дълбини,

ще бъде тайна светла във сърцето,

вълшебен пясък в моите следи

и сетният ми полет във небето.

 

31.01.2017г.

Елица

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??