alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
26 февр. 2009 г., 11:18

Богаташ 

  Поэзия » Другая
796 2 5
Богаташ

Безбройни кръпки
по дрипави дрехи,
обувки без връзки,
с протрити подметки.

Компас - хоризонта,
часовник - смъртта,
пътека самотна,
човек и мечта.

Крачи - не се мотае,
не спира, не почива,
къде отива - не знае,
но в крачката сила намира.

Просто и ясно,
няма въпроси,
крачката е богатство,
крачещият не проси.

© Алекс учо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • кефиш ме всеки път
    обаче няма ли да те кефи целият стих да звучи така :
    Компас - хоризонта,
    часовник - смъртта,
    пътека самотна,
    човек и мечта.

    ... ръбат си , повтарям се, но готино пишеш

    крачката е богатство,
    крачещият не проси.

    ... от родителите си го знам ... и се убеждавам всеки ден че е така
  • Поздравления за идеята, изразена във финала!
  • Това Човека-Скитник ли е, Алекс...?Как ли се привързва скитнишко сърце?
  • Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш на друго място, но не това е важно-човекът е човек когато е на път,заседиш ли се някъде-остарял си
  • Хареса ми .Богатсвото наистина не се измерва в пари и хубави дрехи.То е в сърцето и душата.
Предложения
: ??:??