По прашните му улици вървя,
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт –
на лято, преживяло бурни страсти.
А синьото небе с огромна паст,
подмамва ме към своето всевластие.
Свидетел съм на паметна разлъка –
зеленото предава се, но славно.
И всеки храст, прикрил частица мъка,
превръща се в изсъхващ стрък, тъй бавно ...