12 сент. 2007 г., 22:09

БОИЛ 

  Поэзия
708 0 8
 

              БОИЛ

                                        Посвещавам на един истински благородник
                                от рода Асеневци - Ангел Токмакчиев


Боил съм бил в Асеневата свита.

Все още помня бойните коне.

Стрелата на врага, в гръдта забита

и майка ми, превила колене.


Сънувам още в тъмните усои

как тихо се прокрадват врагове

и паля пак за вуйчовците свои

огромна клада - да ги призове.


Боил оставам с дух, сърце и вяра.

Несретна участ няма да сломи

душата ми. Нов пламък се разгаря

и пази моя корен от злини!

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Теменужке, оставяш ме безмълвна!
    Възхити ме стихотворението ти - един горд поглед назад... към миналото, към средновековната българска история...
    Поздрав от сърце!
  • Поздравления за патриотичните и поетичните жители на село Александрово и на теб персонално. Като минавам с влака винаги ще се сещам за теб.
  • !!!!!
    Ех, Нуше... разби ме!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Хубав стих Нуше!
    Патриотичен стих!
  • Чувствам се горда, когато чета такива стихове. Поклон ,Нуше , че написа това прекрасно посвещение.С обич.
  • Браво!!!
    Браво и от мен!!!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Имаме нужда от незабрава!!!БРАВО!!!
Предложения
: ??:??