9 авг. 2009 г., 21:50

Боженци 

  Поэзия
515 0 3

1.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени.

Пусти и призрачни

под воала на облачния залез.

Кротък дъждец заваля

и замириса на здравец и перуника.

В миг улицата оживя.

Дочух тропот на коне

и викове на мъже – от стари времена,

дрънчене на оръжие, плач на жена –

старите българи отиват на война…

 

2.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени,

грейнали от утринна роса.

Кавал води хоро на мегдана,

дядо Топала жени щерка – Божана…

 

3.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени,

в бурен обрасли, опустяли,

сред къщи вехти, потъмняли.

Кротък дъждец стъклата измива,

слънчеви пръсти дъгата простират,

глас женски, омаен, топи тишината,

и боси крачета газят тревата…

 

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??