Пренесла бих във вечността
представата за обич до полуда,
през портите на ада ще внеса
божественото наше чудо,
което с теб сме сътворили
да знае дявола, озъбен,
че ангелите двама са дарили
със щастие, а злото е подсъдно.
Не ни влияе никаква магия,
пророчествата сбъдват се когато
от чашата с доверието пием,
душите и сърцата са богати
на обич, вяра и надежда,
а техните поличби ги застигат,
любовта в сърцата ни е вечна,
разбра ли ти защо ни ненавиждат?
© Виктория Тасева Все права защищены