tanq_mezeva (Таня Мезева)
1584 21227
1 мар. 2023 г., 15:51  

Божи армаган 

  Поэзия
1007 3 11

Гемия бяла във морето черно

оставяше след себе си следа.

Полюшваше  се леко и напевно

в пътеката на пълната луна.

 

А в нея момък вакъл, аджамия,

мяташе си мрежи бадева.

Не му бе ден на този кабалия,

затуй остана в нощната тъма.

 

Очакваше късметът си, орташки

серкмето да напълни с бол балък,

та джинса си окаян, сиромашки,

да може да насити в рахатлък.

 

И след молитва пратена през сълзи,

дочу я Господ и от зор-заман

смили се над гидията навъсен,

и прати му стихия в армаган.

 

Пребори ли се с нея, ще направи

да ври от риба бурното море,

а с улова богато да нахрани

людете в рибарското селце.

 

Гемия - лодка

Вакъл – черноок

Аджамия – неопитен

Кабалия – наперен момък

Орташки – в съдружие

Серкме – кръгла рибарска мрежа

Бол балък – много риба

Джинса окаян, сиромашски – беден , нещастен род

Рахатлък  - на спокойствие, в охолство

Зор – заман  - в случай на нужда

Гидия – момък

Армаган – подарък

Улов – количество уловена риба

Люде - хора

 

 

 

 

 

 

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Нека старинните думи дишат и в стих помежду ни »

8 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??