18 июл. 2007 г., 12:22

Божие творение 

  Поэзия
682 0 5
Пустинен вятър леко повя,
понесъл хиляди песъчинки
и като скулптор издълба
до усмивката ти малки трапчинки.
Морето вълна образува,
в брега с блясък син се разби
и като художник нарисува
две бистри като капки очи.
Небето изпрати утринни лъчи -
безрой малки слънчеви ръце
оцветиха в златисто твоите коси
и изваяха в жизнено твоето лице.
Балканът, с езерата от седеф,
въздъхна тежко, порочно и вяло,
въздишка препусна по грапав релеф
и с него оформи ти стройното тяло.
Тогава Бог подари ти душа
и в един миг безкрайно красив,
му подаде с благодарност ръка,
за това, че си тук, за това, че си жив.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??