yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
29 мар. 2020 г., 12:16  

Бойно поле за душата ми 

  Поэзия » Гражданская
914 4 6

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ

 

Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне.

 

Навън врагът – невидим и жесток,
И всяка вечер в новините съска.
Човек най-сетне ще повярва в Бог.
Дали обаче не е твърде късно?

 

Говорим си по скайп или мълчим,
не смеем и да се прегърнем даже,
на метри стрелкаме се под очи,
къде сме – няма кой да ни покаже.

 

Като добичета в задушен дам,
сковани от страха и тишината...
Надежда искам само да ви дам
и да ви кажа, че сте мои братя.

 

Че даже да е пуст и тих градът,
кураж ще има, за да се сбогува.
Аз няма как да купя свобода,
която трябва да се отвоюва.

 

Валентина Йотова, 29 март 2020, София

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??