Болезнено затваря очи...
               душата ми.
Болезнено разперват криле...
               мечтите ми.
В изящното страдание обвивам
               самотата си.
И съществувам във вълшебното опияние,
                дишам...
в магическото съкрушение
И тъгата вечна, силна и безбрежна
се носи в пространството нежно.
Вълшебство, магия
болка, страдание,
тъга и капка дихание.

Понякога страданието е по-красиво от най-светлите мечти. Понякога тези мечти се сбъдват и пак понякога разбираме любовта, без която не можем♦