Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик.
И крача сама сред скръбта и останките
от сърцето ми – твоето бойно поле,
и се моля отчаяно в нощите болката
да удавя в сълзи, тя да умре.
Не трябва да боли, щом чувствата ми ти отне!
Уви! Боли!