7 сент. 2010 г., 22:08

Боли! 

  Поэзия
667 0 0
Боли!
След теб ми остана само душа уморена,
ранена и дрипава като паднал войник,
изгубил навеки войната свещена,
изгубил във нощите своя светлик.
И крача сама сред скръбта и останките
от сърцето ми – твоето бойно поле,
и се моля отчаяно в нощите болката
да удавя в сълзи, тя да умре.
Не трябва да боли, щом чувствата ми ти отне!
Уви! Боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »