Боли ме...
( на Б. )
Боли ме душата да те чуя да говориш така,
боли ме да знам - какво не мислиш за мене,
боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе,
боли ме да знам, че нямаш смисъл, че малко ми пука...
Боли ме да усетя, че не го чувстваш така,
боли ме да знам - егото, с което все нараняваш ме,
боли ме от живота, изгубен в твоята сянка,
боли ме да знам, че се обичаме без споделяне!
Боли ме да открия, далечината ни така,
боли ме да знам - какво правим, за да се избегнем,
боли ме от света в очакване, да приемеш моите чувства,
боли ме да знам, че се въртим в кръг и не може да престанем...!
Боли ме душата...
© Лили Вълчева Все права защищены
Бояне, така е няма как болката да не е част от нас, чрез нея разбираме всичко останало...всичко добро и красиво, различаваме, избираме...Много харесвам една мисъл на Буда "Болката е неизбежна, но страданието е избираемо."...
Младене, ти усети дълбоката болка в творбата ми..., но и тази която не съм споделила.