Нали е чудо любовта
нали е лек тя за душата
защо тогава ме боли,
защо в душата зее рана.
Боли от нежното докосване
боли дори от погледа ти,
а как боли от мисълта,
че друга може да е в мислите ти.
Като ранена птица
попаднала във клетка
крещи душата пленница
на мислите магьосница.
Обвита в паяжина бяла
заклещена от реалостта
аз гърча се в среднощната постеля
гори ,изгаря в мен страстта.
Боли от суетата на живота
и от незбъднати мечти.
и някъде дълбоко се забива
на любовта ранимите стрели.